Светилищният комплекс на Ранули – първият календар

Обичам да бъда в планината. Както на високото, така и в стръмната гора, при потоците, при огромните вековни дървета. Мащаба на планинските масиви, животните, растенията, водата, всичко това ме събужда, изчиства, запълва.

Когато поема на дълъг маршрут в планината, мисля само за вървенето. Само за следващата крачка. В планината е нужна концентрация, с която реално достигам възможността да не мисля за нищо друго. Всички житейски битиета, всички служебни елементи се изчистват от съзнанието ми. Усещането е подобно на това което постигам при продължително играене на хоро.

Всяка планина е с уникално, самостоятелно усещане. Различна геология, различна растителност, дори и водопадите са различни. Някои върхове са високи, диви и сурови, а други са нежни и достъпни, като са били населявани от хората. На много места основно в ниските планински върхове има изградени древни крепости, наблюдателни кули, мегалитни светилища и обсерватории.

Стремя се всеки уикенд да се разхождам в най-близката до мен планина – планината над Приморско. В непосредствена близост до града се спускат склоновете на Странджа, образувайки прекрасни скалисти заливи, с ясно изразени планински върхове над тях, с множество скали, панорамни площадки, извори и чудесни възможности за планински туризъм. Израстнал съм в Странджа, като нейното очарование е предизвикало в мен любовта към природата.

Нашата планина е ниска, с добре оформени върхове, с наличие на големи каменни структури от сиенит. Сиенита е вид гранит образуван от застинала лава в кратерите на вулканите, като скалния гребен на нашия кратер е дълъг около 15 км. и широк до 800 метра. На места скалите достигат главозамайваща височина, като там често се срещат артефакти от обитаване през древността – скални изсичания, зидове, керамика.

На такъв висок скален връх се намира древният град Ранули, за който се счита че е бил столицата на Лизимах. В рамките на града са локализирани няколко древни мегалитни светилища, вероятно създадени хилядолетия преди Лизимах. В близост до Ранули (около 2 км. в права линия), в сърцето на планината, с широка гледка на изток и към морето се намира Бегликташ – древно светилище което провокира интереса на всеки посетител. А между Ранули и Бегликташ, на еднакво разстояние и в идеална права линия между тях, се намира величествения скален масив на още едно голямо светилище – Ехото.

Често посрещам изгрева от високи скални площадки, от които се вижда морето. Ставам рано, влизам в гората преди изгрев, и се изкачвам до някоя висока скала. Свеж въздух, физическо натоварване, диви животни, красиви гледки, добри маршрути, мегалити – всичко това е моята съботна планинска разходка.

Благодарение на дългогодишните ми наблюдения от разходките установих, че близко разположените мегалити образуват древен градски център обграден от голям светилищен комплекс, който ще разглеждам с общото название Светилищния комплекс на Ранули. Както в рамките на самия град Ранули, така и на светилищата Ехото и Бегликташ има скални изсичания, които вероятно са били използвани за извършване на религиозни ритуали в древността. Всички открити до момента светилища и други мегалити са на широки скални площадки, задължително с гледка на изток. Част от изсичанията по светилищата са конфигурирани така, че да засичат изгрева на слънцето в дните на слънцестоене и равноденствие и на важните земеделски дати, създавайки възможност за отчитане на цикличността на времето под формата на календар.

Календарът който използваме днес е създаден вследствие на натрупаните знания, получени от хилядолетни наблюдения на природни, физични, химични и биологични процеси от една страна, и астрономически процеси от друга. Наблюдението на движението на слънцето, луната и звездите, логично е извършвано от върховете на древните светилища-обсерватории, като там е създадена броичната система и календарът, необходим за възникване на земеделие, индустрия и цивилизация.

В цяла България се откриват такива места за извършване на тези наблюдения. Едно от тях е мегалитното светилище и обсерватория край село Дъждовница, където Христо Тодев документира прецизно засичане на зимното слънцестоене. Друго такова място е храма в Татул, където през 80-те години са извършени археоастрономически изследвания. Според Агоп Узунбохосян, директор на обсерватория „Славей Златев“ в Кърджали, резултатите категорично доказват, че скалното светилище е използвано като обсерватория. Древни обсерватории има още и на Белоградчишките скали според инж. Кирил Кирилов. В каньона на Велико Търново също има древна обсерватория с репери, показващи равноденствие и слънцестоене. Пещера Утробата в Източни Родопи, Харман кая, утробите и скалните площадки при Ночево, светилище Котката и Мегалита до Казанлък и др. – на много места се откриват възможности за засичане на изгрева и отброяване на календар. Такова място – древна обсерватория е и Светилищния комплекс на Ранули. При редица наблюдения от 2013 год. до 2019 год. на 5 от светилищата в комплекса съм документирал репери за засичане на слънцестоене и равноденствие, както и други важни дати свързани със земеделието, които функционират безпогрешно и днес. Същевременно през 2014 год. при археологически разкопки в региона на Приморско е открит глинен съд, датиран в 8 век пр. Хр., върху който е начертан календар показващ синхронизацията между 12+1 лунни месеца и 365 слънчеви изгрева. По този начин имаме и реален артефакт – древен календар със записана информация от извършваните наблюдения на мегалитните обсерватории.

Дедите ни още от пещерния, или ловно-събираческия ни период са извършвали наблюдения на движението на луната и слънцето. Познавали са сезоните, разсъждавали са как да постъпят пред вид очакваните климатични и температурни циклични промени – необходимо е било да знаят кога са периодите на миграция на дивите животни, както и кога да очакват съзряване на плодовете на различните растения с цел преместване към региона, в който са разпространени.

Вероятно дедите ни първоначално са забелязали, че всеки ден слънцето изгрява от различно място и, че има един ден на всеки 365, в който светлата част на деня е най-къса. Установили са и че от следващите дни светлата част започва да нараства. Тогава настъпва и астрономическата зима, защото през следващите месеци температурата достига най-ниската си точка. Съответно са забелязали, че както има най-къс ден, така има и най-дълъг, в който Слънцето се издига най-високо и грее най-дълго. В течение на изминалите години и поколения това знание се е затвърдило, и на някои удобни за наблюдение на тези процеси места са се появили първите обсерватории. Дедите ни са използвали високо разположени скали, с широка гледка към хоризонта, за да наблюдават изгреви и залези при равноденствие и слънцестоене. Високо разположените скали с широка гледка към хоризонта са били подходящи за астрономически наблюдения и дедите ни са изсекли маркери (частична обработка на скалната повърхност), чрез които да се определят важните дати на равноденствие и слънцестоене, тъй като тези дни отразяват и началото на сезоните. А това е важно, защото всеки сезон има специфични характеристики, свързани с климатични и температурни промени, миграция на животни и птици, съзряване на плодове и др.

Календарът, който е създаден в земите на западното крайбрежие на Черно море е в основата на древната цивилизация зародила се в тази част на света. Благоприятните условия за живот в региона на двете съседни равнини – Дунавска и Тракийска са създали предпоставки за възникване на първата човешка цивилизация. За това говори и най-старото обработено злато в света, което е открито във Варна, като това не е изолиран случай! В Хотница, Стара Загора и Дуранкулак също е открито обработено през този период злато.

Тук, на Балканите, нашите деди първи в света са достигнали до това ниво на комуникация, светоглед и възможности, с които да извършат обработка на метал, придавайки му художествени стойности. И не само на метал! Събраното количество артефакти от нефрит в неолитните селища на територията на България красноречиво говори, че хората населявали тази част на полуострова са познавали ювелирните качества на нефрита, категоричен е проф. Руслан Костов от катедра „Минералогия и петрография” към Минно-геоложкия университет в София. Според него нефрита се обработва за първи път тук, на Балканите. През 2013 год. проф. Костов прави проучвания на нефритената свастика от Кърджали, датирана в 6 хил. пр. Хр. През годините сходна се появи и в Слатина. За разгадаването на мистерията около артефактите от този минерал проф. Костов си партнира с музеи и археолози. Изобилното количество на находки на изделия от нефрит предхождат с поне хилядолетие и половина разцвета на обработката на нефрит в Китай, смятат учените сред които е и доц. Веселина Вачкова, учен, историк и културолог, директор на Исторически музей Перущица, с публикации за Балканската нефритена цивилизация, както тя я нарича.

Паралелно със започващата постепенно „индустриална къснопалеолитна революция” свързана с първите опити за обработка на метали, тук се появяват и първите опити в човешката история за създаване на букви и записване на послание/информация. Плочките от Караново, Градешница, Тартария, Писан камък до връх Драгойна и др. показват, че искрата на знанието е пламнала първо тук, на Балканите, и от тук се е разпространила из целия свят.

Плочката от Градешница

На Балканите първи в света са усвоени и дейностите по строителство и изграждане на масивни постройки. В близост до мястото където е открито най-старото обработено злато – Дуранкулак, са документирани най-старите каменни сгради в Европа. В същия район, в Провадия, е открита първата в света каменна крепостна стена. Още по-древна крепостна стена на 7000 години, но изградена от глина и дървени греди, е открита в селище Юнаците в долината на река Марица, като се приема, че това е първото фортификационно съоръжение в Европа.

При археологически проучвания в кв. Слатина, гр. София е открита глинена скулптурка на бик, която е датирана на близо 8000 години. Това означава, че още преди 8000 години дедите ни са отглеждали крави, като от преди това вероятно са отглеждали и зърнени култури.

За да има земеделие е необходим календар. А календарът е следствие на хилядолетни наблюдения и натрупване на знания от времето преди земеделието. Да, всеки знае, че посявайки семето в земята при определени условия то покълва. Но е нужно да знаеш кога трябва да се посее, за да се постигнат оптималните условия за неговото покълване, израстване и съзряване. Както е добре да знаеш и кога продукцията е готова за събиране. Трябва да знаеш кога да ореш и кога да не ореш. Календарът е нужен и в животновъдството, защото, за да можеш да отглеждаш животни, трябва да знаеш кога ще стане топло, кога ще стане студено, кога да бъдат заплодени или кога да бъде отбито младото животно (отделено от майката) и т.н.  Нужна е броична система за отбелязване на циклични периоди, или календар.

Много пъти съм си задавал въпроса – защо и как възникват и се развиват древните светилища по целия свят, продължение на които са манастирите и днешните университети? Каква е причината за тяхното появяване, за какво се използват? В цяла Европа и особено в рамките на Балканския полуостров има стотици мегалитни светилища, част от тях с репери за засичане на важни дати от съвременния календар. Във всички религии има манастири – от Източна Азия, през ислямския свят и християнския свят, част от обществото живее отделено, като съхранява древното познание. В голяма степен манастирите и днес, въпреки лесния достъп до информация посредством интернет, продължават да бъдат центрове на познанието.

В древността, преди примерно 8000 год., когато хората не са разполагали с „умни“ телефони, нямали са дори хартия и молив, е било много трудно да се следят процесите и да се предава полученото познание. Имало е нужда от човек, който да следи изгрева и залеза, фазите на луната, и така да подпомага и контролира процесите в земеделието и животновъдството на населението в  региона. Посредством това, човекът или екипът от хора, който е извършвал наблюденията, е знаел кой момент от годината е, какви климатични промени наближават, след колко време могат да се очакват и най-важното  – какво следва да се прави по полето в зависимост от това кой момент от годината е. Едва ли наблюдаващият, да го наречем главният жрец или свещенник, е имал пълни познания в земеделието и животновъдството. По-скоро посредством митологията, предавана устно от жрец на ученик хилядолетия наред, се е получила тази комбинация между календарност и процеси в земеделието, която съществува и днес в нашето битие – големите религиозни празници са свързани безспорно основно със селското стопанство. Но за да бъдат извършвани ежедневните наблюдения е нужно пълно отдаване на работата. Необходимо е всекидневното присъствие на място, от което да се извършват наблюденията. Свещениците са нямали възможност за лов или земеделие. Тези хора дори и да работят за благото на цялата общност, се нуждаят от храна, подслон и минимални удобства. Затова се оставят дарове в храмовете. В тази връзка се появява и мистиката около религиите. За да може да има един човек или група от хора, наричани от нас условно свещеници, които да наблюдават небето и да установяват кой ден е днес. А това е било от изключително голямо значение, за да може да се контролира процеса на производство в земеделието. Ако не бъдат извършени конкретните селскостопански мероприятия в необходимия за това момент, няма да бъде добита никаква продукция, като опасността от гладна смърт в обществото е огромна. Древните земеделците са знаели как да обработват земята, как да сеят, как да окопават, как да напояват, как да прибират реколтата. Но е трябвало някой който да казва кога да се случва това. Това е ролята на свещениците, обслужващи храмовете-обсерватории. Вероятно още преди появата на земеделието е имало хора (жреци, шамани) които са представяли информация от данните с които разполагат, посредством наблюденията на небесните тела. Казвали са кога се очаква узряване на определени плодове, кога се очаква миграция на животни. Постепенно, с натрупване на знание от първи опити в сферата на земеделието преди 10-12 хил. год., са установили кои са най-благоприятните моменти за различните агротехнически мероприятия и са определили в кой момент от годината какво следва да се прави. А са знаели кой момент от годината е, вследствие на наблюдение на изгревите на слънцето и луната. Известно е, че всеки ден слънцето изгрява от различна точка на хоризонта. Вследствие на синхронизиране на това познание със земеделските практики, древните свещенослужители са започнали да създават маркери на удобните за наблюдение на изгрева скални площадки – дупки, процепи и др. По този начин са знаели всеки ден кой момент от годината е, какви митове и легенди да разкажат и какви агротехнически мероприятия следва да бъдат извършени.

Така е създаден първият календар – за целите на селското стопанство, като това се е случило на мегалитните комплекси открити из целия Балкански полуостров, един от най-големите обекти от които е Светилищния комплекс на Ранули.

Светилищният комплекс на Ранули е разположен по хребета на планината над гр. Приморско, по линията на скалния сиенитен венец. На много места по високите части се откриват следи от човешка дейност. Комплеска започва от хълма на „Веселата скала” през „Лъвската глава” и древния град „Ранули”, продължава през мегалитните светилища „ Ехото” и „Бегликташ”, и завършва със светилището „Казаните” над залив „Св. Параскева”. Изследваните местности са близко разположени в права линия, като обхващат 4 съседни скалисти върха с широка гледка във всички посоки. Общата дължина на целия комплекс е около 4-5 километра. Обектите са съседни и някои от тях имат визуална връзка. Вероятно всяко светилище е разполагало с обслужващ персонал, който е извършвал религиозни ритуали и астрономически наблюдения. В самия град Ранули, разположен на хълм „Лъвската глава”, вероятно е живеело и многобройно население, но без да са проведени археологически проучвания можем единствено да гадаем колко са били неговите жители.

 

Въпреки, че всички светилища в комплекса са свързани помежду си, всеки един обект може да се разглежда самостоятелно. В следващите страници ще разгледам подробно Светилищния комплекс на Ранули, след което ще представя начина на разчитане на календара начертан върху глинения съд от 8 век пр. Хр.

Ще обърна внимание на всяка точка поотделно, като ще разгледам подробно обектите, на които извършвам дългогодишни изследвания – светилищата „Бегликташ”, „Ехото”, „Мерника” и ”Веселата скала, както и древният град Ранули на хълм „Лъвската глава” който е бил основния градски център на големия светилищен комплекс. Част от представената информация се дублира с някои от публикациите в тази страница, но е значително променена и допълнена.

 Палеоастрономическа обсерватория и светилище в местност Бегликташ

Съществува директна връзка между календара, нарисуван на съда от могилата Ченгер и Светилищния комплекс на Ранули, по-конкретно Бегликташ, като считам, че върху съда е отразено това, което дедите ни са наблюдавали на Бегликташ и на което станахме свидетели в деня на лятното слънцестоене през 2013 год. Тогава установихме, че Бегликташ е древна астрономическа обсерватория, която дава възможност за отчитане на на-дългия ден в годината. В онова утро преди 6 годни, застанали пред най-дълбокия и широк отвор в гранита, наблюдавахме как слънцето преминава през Апостолташ непосредствено след изгрев. Самото място е естествено удобно за наблюдение и изследване на лунните цикли и движението на слънцето през годината.

Например на Коледа слънцето преминава през Апостолташ и осветява първия камък, съставящ група от камъни наречена „Слънчевия часовник”. На равноденствията светлината прониква първо в т.нар. „Брачно ложе”. Вероятно Бегликташ, както и други обекти в светилищния комплекс на Ранули, е възникнал като място за наблюдение на движението на небесните тела и постепенно се е трансформирал в храм или аналог на днешните манастири, като  част от добитото там знание е изобразено върху глиненият календарен съд.

Името Апостолташ в наши дни се отнася основно за централния сърцевиден камък, през който преминава слънцето, но може да приемем, че е най-старото известно име на самото светилище. Имената Апостолташ и Бегликташ реално са сравнително от скоро – от времето на Османската империя, като „таш“ в превод от турски означава камък. На скалната площадка през 17 и 18 век се е извършвало събиране на данъка Беглик – причината е, че в региона е имало множество кашли (овцеферми), като в определен момент от годината стопаните са извеждали стадата си на това място за да осигурят необходимия данък. Овцете са товарени на гемии в близкия залив Св. Параскева, откъдето са били отвеждани към Истанбул. Мястото, на което е извършвано отброяването на овцете е около скалната композиция наречена Брачно ложе. Човекът, който отброявал се е качвал върху изравнената скала, наречена днес Брачно ложе, а овцете са преминавали между него и другите скални структури. Така постепенно тази скална композиция получава името Бегликташ – скалата на която се извършва плащането на данъка Беглик. В течение на времето целия регион получава това название, като при провеждане на археологическите проучвания в началото на 20 век е наложено името Бегликташ, на името на скалата, на която се е плащал данъка, а и на цялата местност, носеща това име. Същевременно името Апостолташ не е спирало да се използва и до днес, като в момента се отнася само до големия сърцевиден камък, който е централна фигура в цялото светилище.

Ако трябва да бъдем обективни в скалната композиция която днес наричаме Бегликташ има две части със самостоятелни имена – Брачното ложе, наричано в миналото Бегликташ и постепенно предало името върху светилището и региона, и Апостолташ – централната фигура в светилището, и вероятно основното име на цялата мегалитна композиция от времето на Османската империя.

В региона на светилището на много малка площ са извършени частично археологически проучвания – основно е разчистена скалната повърхност пред Апостолташ, като са открити единични артефакти, обхващащи периода 14 век пр. Хр – 4 век сл. Хр. Допълнителни проучвания в близост до скалните структури където са локализирани каменни зидове ще хвърли светлина на периодите на използване и обитаване на комплекса, като не изключваме възможността светилището да е използвано от 10-12 хил. години, тъй като е естествено удобен природен феномен за наблюдения на слънцето и луната.

Апостолташ, като централна фигура в светилището, се използва за наблюдение и засичане на слънцестоене и равноденствия. През него преминава слънцето, осветяващо различни точки през различните моменти на календарната година.

На площадката пред Апостолташ има издълбани няколко много малки дупчици, но има и една по-голяма, която значително се различава по големината и оформление. Заставайки пред нея на лятното слънцестоене – най-дългия ден в годината, се наблюдава изгрева на слънцето, преминаващо през Апостолташ.

По този начин предците ни преди хилядолетия безпогрешно са засичали кога е най-дългият ден в годината, с който започва лятото и важните стопански дейности по прибиране на реколтата. Тъй като върху скалната площадка, както и на скалите в региона няма подобни форми, които да оприличим с тази дупка считам, че е оформена преди хиляди години от нашите деди, с цел определяне на точка за засичане на лятното слънцестоене.

Два пъти в годината – на пролетното равноденствие през месец март и на есенното равноденствие през месец септември слънцето при своя изгрев преминава през Апостолташ и навлиза в улей, издълбан на камъка вляво от Брачното ложе.

Поставяйки фотоапарата в улея маркиран с кухненско фолио, се документират първите слънчеви лъчи преминаващи през Апостолташ и навлизащи в ритуалното пространство. Зад Апостолташ има голямо дърво на пътя на слънчевия лъч, затова не може да се експонира върху скалата.

Брачното ложе е интересен символ в тази връзка. През месец март природата се събужда, като животни и растения навлизат в бурен размножителен период, символ на което е Брачното ложе. През септемви природата се подготвя за зимен сън, като ложето в случая може да се приеме и използва като символ на заспиването на природата.

На север над Апостолташ има разположени 6 плоски, полегнали камъни. Сянката на Апостолташ от преминаващото на юг от него слънце пада върху тези камъни, като посредством тях светлата част на деня може да бъде разделена на 6 части. Слънчевият часовник, образуван от шестте камъка и Апостолташ, е прототип на древните слънчеви часовници и на съвременните такива, като служи и за отбелязване на много важен момент – зимното слънцестоене.

При посещенията си на Коледа, когато е зимното слънцестоене, установих, че първите слънчеви лъчи преминават през Апостолташ и осветяват първия камък (първата стрелка) на Часовника, с което обозначават началото на новата слънчева година.

Осветения на зимното слънцестоене камък, представляващ първата стрелка на Часовника. Интересна аналогия с новото начало, както на деня, така и на годината.

Преминаващото слънце през Апостолташ на Коледа.

Камъните на Слънчевия часовник са полегнали на изток, като най-вероятно до скоро са били изправени. Причина за предположението е свързана с това, че най-крайния камък се е впил в дървото до него. Ако дървото е поникнало след падането на камъка, щеше да израсте встрани от него.

Интересна аналогия се получава и със съвременните часовници. Реално светлата част на деня през зимата е от 9 ч. до 15 ч. или 6 часа, колкото са камъните-стрелки на мегалитния часовник. Останалите 6 часа слънцето е на хоризонта и не се вижда. Съвременните часовници разполагат с циферблат от 12 стрелки – 6 горни за светлата част на деня – когато слънцето е отгоре, и 6 долни за неосветената част на деня – когато слънцето е встрани и отдолу. Но всеки ден е от 24 часа, като се извършват две пълни завъртания.

След изгряване на луната, мегалитния часовник също може да се използва, като сянката се оформя от светещата луна – отново имаме 6 часа осветяване и използване на камъните-стрелки, и още 6 часа без осветяване.

Отчетено по този начин времето превръща мегалитното светилище в най-древния часовник, прототип за съвременно отчитане на времето. Посредством слънцето и луната древните ни предци са разделяли деня на 24 части – 6 часа слънце формиращо сянка, която пада върху мегалитните стрелки, след това слънцето пада ниско и се скрива но луната още не се е вдигнала от хоризонта и виртуално продължават да разделят тази част от деня на нови 6 части. След изгряване на луната отново имаме 6 части (часа) осветяване и формиране на сянка върху мегалитните стрелки, и 6 часа тъмнина – луната залязва и слънцето изгрява, но няма ясна сянка. Общия сбор е 24 часа, който се използва от хилядолетия в отчитането на частите на деня.

Мегалитното светилище по своята същност може да се възприеме като най-старият известен на науката календар – установени са елементи за отчитане на най-дългия и най-късия ден в годината, както и на равноденствията когато денят е равен на нощта. Същевременно е и най-древният часовник, като в съвремието часовниците са изградени на принципа на наблюдаваните на Бегликташ процеси.

Палеоастрономическа обсерватория и светилище Ехото в местност Бухът

Древното светилище и обсерватория Ехото се намира в местност Бухът на хребета, свързващ Бегликташ и Ранули.

На върха на един от огромните скални масиви в местността има множество   специфични изсичания, което провокира внимателно обследване на региона. На малка площ са открити множество каменни структури – пещери-утроби, скални изсичания, саркофаг, балансирани камъни, провиралки и други структури, които се срещат в много от познатите древни мегалитни светилища из целия Балкански полуостров.

От върха на скалния масив се открива прекрасна панорама към залив Св. Параскева, а от мястото с най-широка гледка се създава продължително и ефектно ехо, което се отразява от околните върхове.

В основата на скалите са разположени  три малки пещери с отвор на юг и две с отвор на изток, които най-вероятно са се използвали за определяне на слънцестоене и равноденствие. Една от пещерите е удобна и за живот, като на няколко пъти сме виждали диви прасета излизащи от нея. Светилището е открито през 2019 год., като се надяваме след неговото популяризиране дивите животни да продължават да живеят в региона.

Върхът е осеян с десетки издълбани дупки, които вероятно са били използвани за ритуали в древността.  Целия хребет на масива образуващ Маслен нос е осеян със огромни скали, като изсичания се наблюдават единствено на 5 места със широка панорама на изток, може би най-мащабното от които е светилище Ехото.

Дупките са с разнообразна форма, преливащи една в друга посредством улеи. В западния край на площадката има естествено пирамидално образувание, като на върха също е издълбана кръгла дупка със значителен диаметър и дълбочина. Зад пирамидалната структура е отвесна 10 метрова пропаст. Ритуалната площадка е голяма, разположена на няколко тераси. Вероятно богомолците са били допускани до първо ниво, на следващата тераса е бил свещеника посредник с неговата свита, а на най-крайната и най-висока е бил върховния жрец или гадател. Там се намира и удобна за сядане повърхност, която може да бъде оприличена със стол или трон. Между различните нива има дълбоки цепнатини в скалата, естествена граница  ните части на ритуалната площадка.

На вертикалните скaли в посока изток има две кръгли изсичания, свързани с култа към Слънцето. Изгревът е зад скалите, на които са изсечени кръговете. Формите кореспондират с кръглите изсичания в Палеокастро и другите светилища в региона на Сакар.

Кръговете са с диаметър над 1 метър, като и двата са издълбани във формата на полусфера, разположени на височина около 2 метра. Самата скала, върху която са издълбани, образува вход на малка пещера – струпване на огромни гранитни камъни.

В най-високата част на панорамната площадка има естествено удобно за наблюдение място, което е маркирано с издълбана в основата малка дупка. От там се извършва наблюдение на изгревите над двете кръгли изсичания. Установено е, че южния кръг маркира изгрева при пролетно и есенно равноденствие, а северния маркира изгрева на две много интересни дати – 21 май – Св. Св. Константин и Елена и 20 юли – Илинден.

Заставайки върху малката дупка-репер на съответните дати, слънцето изгрява в права линия между изсечените във хоризонталната и вертикалната скала кръгове. Реално в този момент в права линия имаме два еднакви кръга – огнен кръг на изгряващото слънце и под него със същия диаметър каменен кръг, изсечен в отвесната скала. По този начин, освен на светилището на Бегликташ, и на светилище Ехото е установена точка за наблюдение на слънчевите цикли и амплитуди, като са документирани четири много важни астрономически дати, свързани със земеделието и животновъдството, и които са част както от древната, така и от съвременната религиозна календарна система.

Обръщам внимание, че изгрева на северния кръг е установен чрез компас и софтуер. Не съм присъствал на изгрев, като може и са съществува статистическа грешка в изчисленията ми. За сметка на това съм присъствал и документирал изгревите на пролетното и есенното равноденствие при южния кръг.

В близост до панорамната площадка се намира Балансирания камък. Камъкът е разположен на три точки, една от които е вклинения под него по-малък камък. Балансираният камък изглежда така, сякаш някакви невидими сили го държат да не падне. Подобно е усещането и при наблюдение на Апостолташ. Присъствието на тази мегалитна структура в комплекса създава много въпроси относно неговото предназначение, като същестуват множество теории. Една от тях е на инж. Костадин Димов, като според него, както Балансирания камък, така и Апостолташ са използвани за метереологични прогнози. И двата мегалита – Апостолташ и Балансирания камък са разположени на три точки върху основната скална структура. Така те са отделени от основната скала и имат възможност да генерират около себе си собствен заряд от отрицателно и положително заредени йони, които създават статично електричество. Известно е, че при приближаване на буря, или дъждовен облак при дълга суша, часове преди да се появят облаците на хоризонта се променя електромагнитното поле. Скалите са добър кондензатор на енергия по повърхността им, като промяната на заряда се разпростира по нея. В момента с фини уреди може да се засекат тези физични процеси, но преди примерно 5000 години хората не са разполагали с такива уреди. Осланяли са се единствено на своята вродена сетивност. Реално и ние разполагаме с такава сетивност, но благодарение на мобилните телефони, електрическите кабели около нас и цялата техника, не може да възприемем много фините промени на електромагнитните полета, които се индуцират по повърхността на скалите.  Дедите ни от преди 5000 год. не са били ежеминутно облъчвани от всички тези електрически сигнали и вероятно тази им сетивност е била по-изострена от нашата.

Височината на „клюна” на Балансирания камък е около 1.70 метра. Възможно е в древността височината да е била по-голяма, тъй като в момента има натрупване на пръст, клони и листа. Но изправен човек може да застане спокойно в най-издадената част – „клюна” на балансирания камък, създавайки проводимост между камъка и земята посредством тялото си. Напълно вероятно е свещенослужителите в древността да са използвали камъка за да търсят промяна в интензитета на електричество, като по този начин е имало случаи да установят близка промяна в метеорологичните условия. По този начин са имали информация предварително преди промяна на времето, като са можели да предприемат съответните действия, с цел опазване на покъщнина и продукция.

Между Балансирания камък и панорамната площадка на светилището е изсечено Юнашкото корито, за което се предполага, че се е използвало за лечение и каляване. Формата на изсечената структура наподобява саркофаг, като е с дължина около 2 метра и широчина 60 см. В изсечената структура спокойно може да се събере легнал човек, като основата е изключително удобна.

В основата на скалния масив има няколко големи процепи-пещери.
Основната пещера е дълга около 12 метра, като отворът й е тесен, а вътре е сравнително широка. Интересното при нея е, че има вход и от изток. Така може да служи за наблюдения на слънцето на изгрев и когато то е в зенита си на обяд. На върха на скалата, затваряща пещерата има кръгли изсичания.

Върхът на каменното струпване, образуващо пещерата.

Върхът на каменното струпване, образуващо пещерата.

Чинелите са друг интересен момент от светилището. Две огромни плочи които се заклащат, като създават бумтящ шум. Може би те са причината за наименованието на цялата местност – Бухът?

Мегалитното светилище Ехото разполага със всички елементи откривани при другите подобни структури в цяла България и Балкански полуостров. Балансирани камъни, провиралки, пещери със слънчеви прониквания, репери за засичане на слънчевите изгреви образуващи календар, многопластова ритуална площадка, тронове и др. Неговото изследване и популяризиране ще отговори на множеството поставени до момента въпроси.

Мерника

Мерника за мен лично е най-интересната площадка в целия комплекс на Ранули. Реално мястото е част от светилище Ехото, но ще го разгледам самостоятелно поради неговото значение и въпросите които задава. Самата площадка е малка на площ, сравнително заравнена, с широка гледка на изток. Гледката към морето е във всички посоки, като изгревът на слънцето е възможно да се наблюдава през цялата година. Входът на площадката е от запад, като в нейния край на изток има едно малко пирамидално скално образувание. Пирамидалното образувание наподобява мерник, затова и светилището е наречено Мерника.

 

Върху скалната площадка има няколко издълбани дупки. Заставайки до една от тях, се наблюдава изгрева на слънцето на лятното слънцестоене над върха на пирамидата-мерник. Има изсичания за наблюдение на изгрева и на равноденствията. Но най-интересното нещо на това светилище, каквото не съм открил досега на друго място са две еднакви дупки, които са изсчени в права линия с мерника. При първоначалните ми наблюдения очаквах слънцето да изгрява в линията, образувана между двете ямки и мерника на равноденствията. При посещението ми на пролетното равноденствие останах изненадан, че слънцето не изгрява в тази линия. От последвалите наблюдения установих, че изгревът на слънцето в тази линия е около датите 20 април и 1 септември. Изненадата ми беше голяма, тъй като тези две дати са от изключителна важност за земеделието. Така се потвърдиха предположенията ми, че календарът е създаден преди развитието на земеделието във вида, в който го познаваме днес.

Защо са важни тези дати? Тук е времето да разкажа малко за себе си. Завършил съм Финанси във Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий”, и Агрономство в Бургаски свободен университет. От завършването на университета работя в областта на фирменото кредитиране, като практикувам и в областта на земеделието. Боравя добре с числа, извършвам задълбочени финансови анализи, и същевременно съм детайлно запознат с процесите в земеделието.

В земеделието има две важни дати. Едната дата е в средата на пролетта, като до тази дата се извършва оран, извършва се засаждане на овощни дръвчета и засаждане на много различни култури – пролетна пшеница и ечемик (февруари-март), салатни, цвекло, леща, грах и др. В случая не коментирам културите, които са внесени от Южна и Северна Америка като домати, картофи, боб и др., тъй като те нямат отношение към този календар. Или с две думи – до този момент се оре и сее, след този момент не се оре и не се сее. Тази дата е 20 април – същата дата, на която слънцето изгрява в правата линия, образувана между двете дупки и мерника.

Другата важна дата за земеделието е в края на лятото, като след нея се оре и се сее. В българския народен календар това е първи септември – Симеоновден, който се счита за начало на новата земеделска година. При наблюдение на светилище Мерника на тази дата изгревът е в същата линия. По този начин на светилище Мерника имаме календар, който засича лятното слънцестоене и двете най-важни дати в земеделския календар. Вероятно на скалната площадка има и маркери за зимно слънцестоене и може би и други  важни дати, но археологически проучвания и бъдещи наблюдения ще представят повече информация.

 Веселата скала

Срещу Лъвската глава, на хълма от другата страна на реката се намира светилище Веселата скала. На скалната площадка има изсечени стъпала и интересни проходи, като в източна посока има разположен олтар – огромна балансирана скала с издълбана дупка, достъпна през тясна скална площадка над висока пропаст. При наблюдения е установено, че олтара е в посока изгрева на слънцето на лятното слънцестоене.

Допълнителни изследвания ще дадат повече информация за това интересно място.

Град Ранули на хълм Лъвската глава

Близо до морския бряг, по поречието на река Ропотамо се намира хълмът Лъвската глава. Върхът му е преграден с крепостна стена със значителна по големина площ. Градът, съществувал на това място, се е казвал Ранули, като е отбелязан в Хамбарлийския надпис от 813 год. Има сведения, че в древни времена е бил столица на Лизимах. Археологически разкопки не са правени, тъй като обектът се намира в сърцето на природния резерват Ропотамо. От намерената на повърхността керамика можем да определим, че градът е населяван в периода 14 век пр. Хр. – 15 век сл. Хр.

Ранули е бил основното населено място в региона, служещ като централен и най-голям укрепен град в голям периметър. Вероятно в него е живеело многобройно население. В рамките на хълма на много места личат руините на големи сгради. В непосредствена близост до самата Лъвска глава ясно се забелязват основите на църква, с добре изразена и запазена апсида. За жалост към момента този храм е потънал в забвение, а местоположението му изисква поне археологическо проучване и минимална консервация.

Крепостната стена обгражда значителна площ, но е изградена само в малка част от хълма. Останалите страни са естествено защитени от непристъпни скали. Не е известно къде е бил главния вход, като има вероятност да се е намирал на хребета от който и в момента се преминава към града.

Хълмът Лъвската глава, на който е резположен град Ранули, се намира над завоя на р. Ропотамо, непосредствено преди реката да навлезе в морето. Мястото е отлично както за наблюдение и защита, така и за комуникация – реката е плавателна и твърде вероятно в древността да е била използвана като голямо естествено пристанище.

От върха се откриват широки панорамни гледки към Странджа планина, към устието на река Ропотамо и остров Св. Тома. Погледът обхваща целия регион на Бургаски залив до Стара планина и нос Емине.

Върху две от скалите в източната и западната част на хълма има множество изсичания, като формите кореспондират с изсичанията по Ехото, Бегликташ и Казаните.

В източната част на хълма се намира Панорамното светилище на Ранули. То е разположено на равна скална площадка с широка гледка към устието на Ропотамо.

Установени са множество кръгли и елипсовидни изсичания с улеи между тях. Изсичанията са така подредени, че се образуват репери за засичане на лятното слънцестоене. Вероятно в този ден е извършван и конкретен религиозен ритуал, свързан с астрономическото явление.

От срещуположната западна страна на хълма се намира масивът, оформящ Лъвската глава и Голямата утроба. Оформящата ги скална композиция е най-мащабната в целия регион, като е изпълнена с множество пещери/процепи, лабиринти, провиралки, изсечени ями и скални ниши.  Скалната площадка започва от скалите над Голямата утроба и преминава върху Лъвската глава. Тук отново имаме аналогия със светилище Ехото – огромни скали в които са оформени пещери/процепи, а на върха има равни площадки с изсичания, където вероятно в древността са се изпълнявали религиозните ритуали.

Голямата утроба е достъпна само от висок отвор в тавана. След спускане през него, човек се озовава в огромен и дълъг процеп с широк отвор на юг. Той излиза в средата на непристъпните скали, образуващи каменния масив, като е достъпен само чрез спускане с въже или изкачване с много висока стълба.

През този отвор на пролетното равноденствие слънцето прониква до края на Голямата утроба чрез оплождащ лъч.

От Голямата утроба скалната площадка постепенно преминава върху самата Лъвска глава. Мястото е изпълнено с множество форми, изсичания и ритуални пространства, като вероятно в древността тук е бил основния светилищен комплекс. Реално посетителите се намират върху челото на лъва, но това не може да се установи отгоре.

За да се види Лъвската глава обаче е необходимо преминаването през скален проход, образуващ пещера-тунел, от който се излиза на ритуална площадка пред самата Лъвска глава. Площадката е равна и сравнително широка, с голям олтарен камък-маса в средата, като Лъвската глава е директно пред теб в целия си блясък. Преминаването е опасно и не се препоръчва освен от опитни спелеолози!

На върха на хълма се намира скалният мегалит Портала, с отвори от юг и северозапад. От двете страни на Портала има крепостна стена, като има предположение, че в определен момент е използван за врата на крепостта.  Дължината на процепа е около 5 метра, широчината  около 150 см. Мегалитт може да бъде оприличен на малка пещера или огромен долмен, като може да е бил използван и за лечебна провиралка. Тъй като е разположен с отвор на юг, отново имаме слънчево проникване в обедните часове до неговото дъно.

Извън рамките на града, но в непосредствена близост до крепостната стена е разположено друго интересно мегалитно образувание, процепът на което е дълъг около 5 метра, отново с разположение север-юг.

Всички тези процепни и пещерни образувания дават възможност за засичане на проникване на слънчев лъч в различните дни от годината. В зависимост от разположението на слънцето спрямо неговата годишната амплитуда, лъчът навлиза под различен ъгъл и осветява различни точки. Това предполага възможност за използване на пещерите като част от календарната система на големия светилищен комплекс на Ранули. Същевременно градът е бил мястото, където живее основното население от областта, тук е резидирал Лизимах, като вероятно в голям период от време преди хиляди години, се е помещавала владетелската резиденция на тракийските племена населяващи региона. Въпреки множеството зидове и керамика на повърхността, както и голямата площ, която огражда крепостната стена, археологически проучвания в рамките на града не са извършвани до момента, и можем само да гадаем за неговата история функции.

След като представих своите наблюдения върху Светилищния комплекс на Ранули, нека да обобщим какво се засича на всяко едно светилище поотделно:

Бегликташ:

  • Лятно и зимно слънцестоене;
  • Пролетно и есенно равноденствие;
  • Слънчев часовник, разделящ светлата част на деня на 6 части.

Светилище Ехото:

  • Пролетно и есенно равноденствие;
  • 21 май – Св. Св. Константин и Елена;
  • 20 юли – Илинден.

Светилище Мерника:

  • Лятно слънцестоене;
  • Пролетно и есенно равноденствие;
  • 20 април и 1 септември – двете най-важни дати в земеделската година.

Веселата скала:

  • Лятно слънцестоене;

Панорамното светилище на Ранули:

  • Лятно слънцестоене;

Към момента това са известните точки на Светилищния комплекс на Ранули, на които чрез наблюдения на изгревите е установено наличие на маркери за засичане на важните годишни дати. Бъдещи проучвания ще ни представят още повече информация. Благодарение на наличието на тези елементи смело можем да твърдим, че Светилищния комплекс на Ранули е едно от местата участвали в процеса по създаването на първия в света календар може би още преди 12 хил. год. В последствие комплексът от точки за наблюдение се е превърнал в храмов, светилищен комплекс, в който вероятно са се извършвали ритуали, извършвали са се пророкувания и др. дейности, описани от древните автори.

Забелязва се алгоритъм за засичане на една и съща дата от различни места. На четири от петте места се отчита лятното слънцестоене. Това според мен е с цел синхронизация на всички мегалитни обсерватории,  като основната задача на всяка една площадка-обсерватория е да засича конкретен ден от годината. Всички дати които се засичат тук, са основни празници от нашата календарна система. На тези светилища, или да ги наречем по-правилно – обсерватории са извършвани наблюдения и на Луната. Календара начертан върху глинения съд открит в региона на Ранули, показва синхронизацията между 12+1 лунни месеца и 365 слънчеви изгрева. Макар и сравнително „млад” – близо 3 хил. год., спрямо възможните 12 хил. год. на обитаване на Ранули, в него откриваме записаното познание събрано от хилядолетни наблюдения на Светилищния комплекс.

Календарният съд е на близо 3000 години. Висок е около един метър, широк е около 80 см., като е с формата на делва за съхраняване на зърно. От четирите страни на делвата има нарисувани комбинации от знаци. На повърхността има издатини (дръжки?), като едната е значително по-издължена от другите с височина от 15 см.

Самият съд е открит при разкопки през 2014 год. на надгробна могила в местност Ченгер, гр. Приморско. Могилата е издигната върху селище от ранножелязната епоха, а той е намерен в най-долните пластове, остатък от селището. Археолозите го датират в 9-6 век пр. Хр. и го определят като зърнохранилище. Част от съда е реставрирана, като обхваща и някои от изображенията (добавени са нови), като може да бъде разгледан в музея на гр. Приморско където е експониран.

През 2016 год. моят приятел инж. Мескян Палов-Люси обърна внимание върху този древен артефакт, като имах щастието заедно с него да преживея разшифроването на календара изобразен върху глинения съд. Той засне изображенията, които след това детайлно предаде в графичен вид удобен за разсъждения и интерпретации.

За да бъде извършен подробен анализ Люси създаде компютърно изображение, съответстващо на изрисуваните върху глинения съд знаци.

Според нашето виждане календарът изобразен върху съда, е лунно-слънчев. Ясно се наблюдава синхронизацията между фазите на луната и слънчевите цикли при изброяването на 12 лунни цикъла за определяне на една пълна слънчева година. Този календар дава възможност за броене на 12 месеца от по 29 дни (29,53 дни е един лунен цикъл), и показва нужните дни за компенсация до достигане на една слънчева година.

Фиг. 1

Върху съда има нарисувани множество изображения, разпределени в 3 групи. Първата група е разположена на самия отвор на съда – (фиг.1), като в четирите краища на съда са долепени по три триъгълника. До 3 от композициите са разположени кръгчета (слънца), а при четвъртата (зимата?) те липсват. Най-вероятно тук виждаме четирите сезона, групирани в 12 месеца.

Фиг. 2

Втората група (фиг.2), е съставена също от четири елемента, разположена  от външната страна на гърлото на съда.  Елементите са защриховани като символа на такситата лентички. Те показват деня и нощта, като са с различен брой – 5, 7, 8 и 9, с общ сбор 29. Всъщност имаме показани 29 дни и 29 нощи, като това съответства на дните между фазите на луната – 29,53 дни, или един месец (една месечина).  Тук откриваме интересни аналози с календара от пещерата Магурата (фиг. 2 а), на който месецът също е представен чрез 29 бели и черни шахматно разположени квадрати. Подобни елементи има и на календара от Слатино (фиг. 2б) и от Стара Загора (фиг. 2в), където и на двата календарни съда има нарисувани шахматно разположени бели и черни (запълнени) квадрати.  Така установяваме широк ареал на разпространение на символите из целия Балкански полуостров.

фиг. 2а – Магурата

Фиг. 2б – Слатино

фиг. 2 в – Стара Загора

След като вече знаем, че втората група от символи изобразява един лунен месец, можем да преминем към третата група група от символи, която също е съставена от 4 елемента, разположени от 4-те страни на съда. Отстрани на композициите са нарисувани лунни сърпове. Общия сбор на върховете също е 12, макар и да са разположени по 2 върха в хипотетичните пролет и есен и по 4 върха в лято и зима. Обръщам внимание, че едната композиция, в случая най-дясно разположената, е реставирана , с допълнена информация от реставратора. В случая това не пречи на анализа който е извършен.

Умножавайки 29 дни от лунния месец по 12 месеца, съгласно изображенията от първа и втора или втора и трета група, получаваме сбор от 348 дни. Вижда се, че 17 дни са недостатъчни за достигането на една слънчева година. Къде са тези 17 дни разлика между лунните цикли и слънчевата година разделена на 12 месеца?

Само върху едно от изображенията на трета група (зимата) има нарисувани и кръгчета (слънца) – фиг. 4. Тази част от календара е също и единствената с два реда триъгълници (зигзагообразни линии), разположени една над друга, докосвайки взаимно горен и долен ъгъл. На горния ред както и на другите 3 страни има изобразени символи на луната, а на долния ред има слънца. Прави впечатление, че долните части на триъгълниците се съединяват, с изключение на първата точка, където луната е леко вляво (изоставаща спрямо желаните 12 слънчеви месеца). Според нас това цели да покаже изоставането на лунните цикли към слънчевата година, отчитайки за сравнение най-дългия ден или най-късия в годината.

Фиг.4

Между върховете показващи разминаването на лунните и слънчевите фази  има начертани 17 чертички. Така прибавяйки ги към лунната година равна на 348 дни (29 дни x 12 месеца), получаваме 365 дни, т.е. една слънчева година: 29×12=348+17=365!

До тук съм представил нашия първоначален анализ, изготвен на база първите ни наблюдения върху календарния съд през 2016 год. След проведени разговори с директора на историческия музей в Приморско – Даниел Пантов, през есента на 2019 год. извършихме детайлен оглед на съда, с цел да установим кои части са реставрирани и кои автентични. Реставраторът умело е успял да впише новите части в оригинала, като в някои области е трудно да се определи къде е намесата му. Установихме, че основен елемент от нашия анализ е възстановен, като в следващия кадър съм очертал добавеното.В близките дни тази част или няколко съседни абзаца вероятно ще бъдат коригирани 😉 .

По този начин не можем да бъдем сигурни за реалния брой на чертичките (дните), които добавяме към 12 лунни цикли за да синхронизираме с една слънчева година. Но въпреки това имаме всички елементи, спрямо които уверено можем да твърдим, че начертаната върху глинения съд конфигурация от знаци е календар.

Особен момент е, че в оригинала се виждат както налични черти, така и луна и слънце, и елемента за пресичане на двете амплитуди. Не знаем колко на брой са били чертичките в оригиналния съд, но на срещуположната му страна фигурата е запазена, автентична. Тя е синхронизирана с показаната тук и ще я разгледам подробно с цялата композиция, в която присъства. Автентичната фигура се намира под най-високата, удължена дръжка, която условно приемаме, че маркира лятното слънцестоене.

Съдът има 4 дръжки по повърхността си, които се намират в една линия с изображенията и които предполагаме показват различните сезони. Дръжката над лятото е значително по-висока от другите. По подобен начин се получава сходство с начина на преминаване на слънцето в периода с най-дългите дни в годината – (фиг. 6). В тези дни се наблюдава и изгревът на слънцето през Апостолташ. Може би този момент – най-дългият ден е приеман за началото на броенето, или за важна синхронизация?

Траектория на слънцето през годината                             Фиг. 6

Под дръжката която показва най-високото слънце в най-дългия ден на годината има автентична фигура. Между върховете на триъгълниците отбелязващи лятото също има начертани чертички, които са 18 (за разлика от 17 хипотетични от другата страна). По този начин от едната страна на съда има отбелязани допълнително 17, а от другата страна са отбелязани допълнително 18 или 19 (поради реставрацията на съда не е съвсем ясно, но според нашия анализ реставраторът е добавил още една чертичка до автентичното парче керамика, тъй като и там има пукнатини).

Можем да приемем, че отчитането на изминаващото време е ставало по следния начин: 29 дни в един месец x 12 месеца + 17 (хипотетични) допълнителни дни, поради разминаването между луна и слънце, дават 365 дни. Веднъж на 4 години не се броят 17, а 18 добавени дни = 366 дни. По този начин можем да възприемем, че при правилна датировка и коректна реставрация на съда, върху него е изобразен един от най-древните точни календари.

Има много неясноти вследствие на липсващи и реставрирани части, но основните елементи – 29 дни и 29 нощи образуващи един месец, както и 18-те дни за високосна година са автентични.

Затова смело заявявам, че на този съд е записано част от знанието за отчитане на времето, добито при хилядолетните наблюдения в светилищния комплекс на Ранули, където е създаден първия в света календар.

Митология

В древността на Балканския полуостров се заражда религията за Богинята майка, наричана Земела, Кибела и по много други начини. В праисторическата ни митология тази богиня се опложда от Коло – богът Слънце, от което се ражда царя-герой, записан в гръцките текстове с името Херой. В Античността царя-герой е изобразяван като конник, следван от куче, пронизващ с копието си звяра. Представян е и като зрял мъж, с бяла брада и коса, както и в различни други форми, но основно като властващ мъж.

Всички тези аспекти се откриват в култовите единици на Светилищния комплекс на Ранули. На Бегликташ – място което спокойно можем да наричам „Храма на Земела” се наблюдава процеса на оплождане на Земела от Коло – преминаването на слънчевия лъч през Апостолташ символизира този момент. Оплождането в случая не е само в един ден, не е еднократен акт, като кулминацията е в деня на лятното слънцестоене когато слънчевия лъч преминава през Апостолташ в права линия с изсечената на скалната площадка специфична дупка, и се проектира на отсрещната скална композиция върху която има има рутиални ями. Вероятно там е заставал основния свещенослужител – вероятно царя-герой, като слънчевите лъчи първоначално следва да осветят неговата корона. След това лъча изменя ъгъла вследствие на издигащото се над морската повърхност слънце и постепенно огрява скалата върху която се извършва ритуала. Погледната от Апостолташ, скалата върху която се намират ритуалните ями и върху която вероятно е стоял царя-жреез, изглежда като еректирал мъжки полов орган сочещ към Брачното ложе. Вурху този символ непосредствено след изгрева на слънцето се проектират неговите лъчи, с което се ознаменува новото вливане на енергия в мъжкото, оплождащо начало.

На съседното, разположено на запад от там светилище Ехото съм установил два репера за засичане на важни моменти от годината чрез изгрева на слънцето. Единия е на пролетното и есенното равноденствие, а другият е на интересните дати 21 май и 20 юли.

На 21 май празнуваме Св. Св. Константин и Елена. Това е много уважаван празник в нашия край, като панаира на моето село – Ясна поляна разположено на десетина километра от това светилище е свързан с този празник. На този празник играят и нестинарите, като Ясна поляна е едно от важните нестинарски села в Странджа, с живи дългогодишни традиции. Главния нестинар на общността е от нашето село – чичо Мишо, като неговия баща също беше нестинар. И синът му Иван е нестинар, като е основна и представителна фигура в тази общност. Панаира в Ясна поляна е на 3 юни – стар стил на Св. Св. Константин и Елена, но се провежда в най-близките почивни дни до празника. Панаира в Българи където също играят нестинари поддържа най-жива тази традиция, като се провежда винаги на 3 юни, без значение кой ден от седмицата се пада. Преди години 3 юни беше в събота, като чичо Мишо игра първо във Българи, а веднага след това с полицейска кола беше превозен до Ясна поляна. Спомням си как стоим на огъня в ценъра на селото, изведнъж до нас спря полицейска кола и чичо Мишо излезе от нея, засвири гайдата и тъпана и магията започна. Хилядолетните традиции свързани с този важен религиозен и астрономически празник при нас – наследниците на хората създали тези мегалитни светилища са живи.

В първите векове на християнството върху стари важни дати са налагани светци с близка визуална форма и митологичност като езическите богове от същестуващите култове и религии до момента. Това се е случило и с празника на 21 май, като на тази дата в езическия период е отбелязван празника на Земела и съзряващия цар-жрец. Св. Св. Константин и Елена са продължението, християнското съответствие на Земела и младия цар. Периода около 21 май е важен в земеделието, защото тогава започват да се оформят плодовете, които узряват и се събират около 20 юли. Земела и царя-жрец Херой/Герой? са всъщност родилата земя, с оформени, но неузрели плодове.

Другата дата която се засича чрез репер спрямо изгрева на слънцето на Ехото е 20 юли. В този момент е жътвата – най-важния момент в земеделието. Тогава всички плодове са узрели, като е време за прибиране на реколтата. На 20 юли отбелязваме празника на Св. Илия – гръмовержеца, представен като зрял мъж, с бяла коса и брада. Идентичен образ е Зевс – върховното божество в гръцката митология, който е продължение и развитие на култа към царя-жрец роден от Земела.

Имам основания да приема, че Светилищния комплекс на Ранули е участвал активно в процеса на създаването на древната митология, на създаване на календарната система и на часовника такива каквито ги познаваме днес.

25.11.2019 год.

One comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *