Календар на 3000 години

Разчетен е календар начертан върху глинен съд на близо 3000 години, открит при археологически проучвания между Приморско и Бегликташ. Календара е лунно-слънчев, като ясно се показва разминаването между луната и слънцето при изброяването на 12 лунни цикъла за определянето на една пълна слънчева година.

 

Този календар дава възможност за броене на 12 месеца от 29 дни (29,53 дни е един лунен цикъл), и показва нужните дни за компенсация до достигане на една слънчева година.

Върху съда има нарисувани множество изображения разпределени в 3 групи. Първата група е разположена на самия отвор на съда – фиг.1, като в четирите краища на съда са долепени по три триъгълника. До 3 от композициите са разположени кръгчета (слънца), като до едната (зимата?)липсват. Най-вероятно тук виждаме четирите сезона, групирани в 12 месеца.

фиг. 2

 Втората група – фиг.2, е също от четири елемента, разположена на гърлото на съда.  Елементите са защриховани като символа на такситата лентички, като са с различни бройки – 5 бр., 7 бр., 8 бр. и 9 бр., с общ сбор 29. Това съответства с дните между фазите на луната – 29,53 дни, или един месец (една месечина).

фиг. 3

Трета група – фиг.3, също е съставена от 4 елемента разположени от 4-те страни на съда. Отстрани на композициите са нарисувани лунни сърпове. Общия сбор на върховете също е 12, макар и да са разположени както следва – по 2 върха в хипотетичните пролет и есен и по 4 върха в лято и зима.

Умножавайки 29 дни по 12 месеца – съгласно върховете на изображенията от първа и трета група, сбора е 348 дни, като се получава недостатък от 17 дена до достигането на една слънчева година.

Да видим къде са тези 17 дни разлика между лунните цикли и слънчевата година разделена на 12 месеца.

фиг. 4

Само върху едно от изображенията на трета група (зимата) има нарисувани и кръгчета (слънца) – фиг. 4. Тази част от календара е също и единствената с два реда триъгълници (зигзагообразни линии), разположени една над друга, докосвайки взаимно горен и долен ъгъл. На горния ред както и на другите 3 страни има изобразени символи на луната, а на долния ред има слънца. Прави впечатление, че долните части на триъгълниците се съединяват, с изключение на първата точка, където луната е леко вляво (изоставаща спрямо желаните 12 слънчеви месеца). Според нас това цели да покаже изоставането на лунните цикли спрямо слънчевата година отчитайки за сравнение най-дългия ден в годината.

Между върховете показващи разминаването на лунните и слънчевите фази  има начертани 17 чертички.  Прибавяйки ги към лунната година получаваме – 29×12=348+17=365. Една слънчева година.

Най-вероятно съществува връзка между календара нарисуван на съда и Бегликташ като се предполага, че върху съда е отразено това което са наблюдавали на Бегликташ.

През 2013 год. установихме, че Бегликташ е древен календар, давайки възможност за отчитане на най-дългия ден в годината – заставайки до най-дълбоката и широка дупка в гранита, се наблюдава как слънцето преминава през Апостолташ непосредствено след изгрев. Самото място е естествено удобно за наблюдение и изследване на лунните цикли и движението на слънцето през годината, като поради това се е развил храмът-обсерватория съществувал над 2000 години. 

На Бегликташ има и други места на които се наблюдава възможност за календарност – на Коледа слънцето преминава през Апостолташ и осветява първия камък съставящ групата от камъни наречени слънчевия часовник. На равноденствията светлината прониква първо в брачното ложе.

Фиг. 6 Траекторията на слънцето през годината

Съда има 4 дръжки по повърхността си, които се намират в една линия с изображенията. Дръжката над лятото е значително по-висока от другите, като получава сходство с начина на преминаване на слънцето в периода с най-дългите дни в годината – фиг. 6. В тези дни се наблюдава и изгрева на слънцето през Апостолташ. Може би този момент – най-дългия ден е приеман за началото на броенето?

Фиг. 6

Да разгледаме какво има под дръжката за която предполагаме, че показва най-високото слънце в най-дългия ден на годината. Между върховете на триъгълниците отбелязващи лятото също има начертани чертички, които са 19 (за разлика от 17 бр. от другата страна). По този начин от едната страна на съда има отбелязани допълнително 17, а от другата страна са отбелязани допълнително 19 или 18(поради реставрацията не е съвсем ясно). 

Можем да приемем, че отчитането на изминаващото време е ставало по следния начин– 29 дни на месец x 12 месеца + 17 допълнителни дни поради разминаването между луна и слънце е 365 дни. Веднъж на 4 години (на една отделна зона на най-горната част на гърлото има 4 дебели канала) не се броят 17 дни, а 18 добавени дни = 366 дни.

Хипотетична легенда на символите

Самия съд е открит при разкопките през 2014 год. на надгробна могила в местност Ченгер гр. Приморско. Могилата е издигната върху селище от ранно желязната епоха, като съда е намерен в най-долните разкопани пластове, остатък от селището. Археолозите датират съда 6-8 век пр. Хр. и го определят като зърнохранилище. Част от съда е реставриран като са добавени нови изображения, но те не влизат в приложения анализ. Може да бъде разгледан в музея на гр. Приморско където е експониран.

Календара е разчетен от двама изследователи от гр. Приморско – Мескян Палов и Андрей Шурелов, които работят в сферата на финансите и инженерните науки.