Бегликташ

Палеоастрономическа обсерватория и светилище Апостолташ в местност Бегликташ

Местност Бегликташ се намира в планината над гр. Приморско, на хребета оформящ Маслен нос. Там е разположено древното светилище-обсерватория Апостолташ. Поради фунционалното разположение на камъните които го оформят, мястото е използвано за наблюдение на движението на слънцето и луната, за отчитане на годишните сезони, както и като слънчев часовник. Името Апостолташ се отнася основно за сърцевидния камък през който преминава слънцето, но може и да се приеме като наименование на комплекса около него.

Върху гранита има издълбани няколко малки дупчици, но има една голяма дупка която значително се различава по големината и оформление. Заставайки пред нея на лятното слънцестоене – най-дългия ден в годината, се наблюдава изгрева на слънцето преминаващо през Апостолташ.

По този начин дедите ни преди хилядолетия са засичали кога е най-дългия ден в годината с който започва лятото и важните стопански дейности по прибиране на реколтата.

Апостолташ е служил и за засичане на пролетно и лятно равноденствие когато деня е равен на ноща, и на зимното слънцестоене – най-късият ден в годината. Там е изграден и продължава да функционира един от най-древните слънчеви часовници,  който може да се използва и днес.

При изгрева на пролетно и есенно равноденствие, слънцето преминава през Апостолташ и навлиза в улея издълбан на камъка в ляво от брачното ложе. Слънцето навлиза в този улей два пъти в годината – на пролетното равноденствие през месец март и на есенното равноденствие през месец септември.

Брачното ложе е интересен символ в тази връзка – през месец март природата се събужда, като и животни и растения навлизат в бурен размножителен период, символ на което е Брачното ложе.

През септемви природата се подготвя за зимен сън, като ложето в случая може да се приеме и използва като символ на заспиването на природата.

На север над Апостолташ има разположени 6 плоски, полегнали камъни. Сянката на Апостолташ от преминаващото на юг от него слънце пада върху тези камъни, като посредством тях може светлата част на деня да бъде разделена на 6 части.

Камъните са полегнали на изток, като най-вероятно до скоро са били изправени. Причина за предположението е свързана с това, че най-крайния камък се е в впил в дървото до него. Ако дървото е поникнало след падането на камъка, щеше да израсте встрани от него.

Интересна аналогия се получава със съвременните часовници – реално светлата част на деня през зимата е от 9 ч. до 3 ч., или 6 часа, колкото са камъните-стрелки на мегалитния часовник. Останалите 6 часа слънцето е зад хоризонта, отдолу под земята, и не се вижда.

Съвременните часовници разполагат с циферблат от 12 стрелки – 6 горни за светлата част на деня – когато слънцето е отгоре, и 6 долни за тъмната част на деня – когато слънцето е отдолу.

Но всеки ден е от 24 часа, като се извършват две пълни завъртания. След изгряване на луната, мегалитния часовник също може да се използва, като сянката се оформя от светещата луна – отново имаме 6 часа осветяване и използване на камъните-стрелки, и още 6 часа без осветяване.

По този начин може да се приеме, че мегалитното светилище е най-древния часовник, като е прототип за съвременното отчитане на времето. Древните ни деди посредством слънцето и луната са разделяли деня на 24 части – 6 часа слънце формиращо сянка която пада върху мегалитните стрелки, след това слънцето пада ниско и се скрива но луната още не се е вдигнала от хоризонта и виртуално продължават да разделят тази част от деня на нови 6 части. След изгряване на луната отново имаме 6 части (часа) осветяване и формиране на сянка върху мегалитните стрелки, и 6 часа тъмнина – луната залязва и слънцето изгрява, но няма сянка.

На Коледа, един от най-важните църковни и езически празници,  слънцето преминава през Апостолташ осветявайки първия камък на слънчевия часовник, като по този начин ознаменува началото на новата година.

Осветения на Коледа камък, представляващ първата стрелка на часовника. Интересна аналогия с новото начало както на деня, така и на годината.

Преминаващото слънце през Апостолташ на Коледа.

Мегалитното светилище по своята същност може да се възприеме като най-старият известен на науката календар – установени са елементи за отчитане на най-дългия и най-късия ден в годината, както и на равноденствията когато деня е равен на нощта. Същевременно е и най-древния часовник, като в съвремието часовниците са изградени на принципа на наблюдаваните на Бегликташ процеси.